Как отгледахме природолюбител…

Моят вече 12 годишен син не е запален природолюбител. Той е човек, който с лекота общува с околния свят, благодарение на усилията вложени от нас като родители. Още от бебе прекарваше по-голямата част от деня навън. Ето защо свежият въздух и птичите песни са характерни за естествената му среда. Планина, както и морето и до днес са неотменна част от живота му, но всичко започва от самото начало. Не сме отложили това възпитание нито с ден.

103

Първи поход с нощувка на открито в Рила 3 месеца преди да навърши 5…

101

Така се става един от малцината посетители на Жълтите езера…

104

Нощта изглежда не е била тежка. На чай в първата хижа…

344

Тук вече е на 5г. и 9м. на 14.08 в двора на Рилската света обител ден преди началото на тридневен поход с продължителност около 100 км!

346

На 15.08 времето вече не е така благосклонно, но не би могло да уплаши младия планинар и предстоящото изкачване до…

353

Хижа Македония, където впечатленият от постижението хижар му подари еделвайс с думите „друг такъв като теб не е идвал чак от Рилския манастир…“

356

На следващият ден вече сме върху пързалката…

362

Пътечката не е ужасяваща. Все още не сме се хванали за проволките…

361

Важното е, че сме уверени..

374

Истинските природолюбителите се радват на невероятни места в ресторанта на живота. На такъв изглед менюто от зеленчук и малко пълнозърнест хляб е повече от достатъчно…

380

И на края Кирил достига до своята поляна.

И за да поддържаме добра форма скоро сме на връх Мусала, откъдето започва нов поход, но това е вече друга история…

415

Днес нашето момче познава растения, събира гъби и е голям приятел на животните…

Узана фото 263

За дивото палаткуване и господа министрите честно

Утре е денят off. Ще се произнасят по отношение на съдбата на дивото къмпингуване в цялата страна. Изглежда, че загрижени за чистотата на природата дами и господа ще решат въпроса по Сталински. У мен съществува подозрението, че въпросните инициативни управници изобщо не стъпват встрани от хотелските комплекси продаващи услугата all inclusive. Ето защо ще взема да им обясня някои неща.

Около големите язовири и навред по Черноморското крайбрежие е много мръсно. Факт! Там бивакуват хора, за които природата е бира-скара на зелено или синьо. Но те не са единствени. Истинските любители на природата се съобразяват с нейната красота и съвсем отговорно не оставят следи след себе си. Да накажем всички, заради липсата на възпитание на половината? Това честно казано ми се вижда като безпомощност и е точно това.

Трябва като всеки загрижен да изпратя становище до министерството по отношение на подготвения закон. Няма да го направя. Становището ми, неуважаеми управници е, че сте некадърни глупаци! Зная, че звучи обидно, но ще се аргументирам!

  • Прекрасната българска природа от десетилетия страда от ужасното ни отношение към нея. Преди година символично прекроихте Закона за горите, като оставихте възможността, определени кръгове да печелят от разсипията на майката природа. Вероятно нямате никаква представа от случващото се в горите, но освен основния проблем с безразборната (често законна) сеч и произтичащите от нея свлачищни процеси, засушавания, наводнения и изчезвания на местообитания, съществува и наболелия днес проблемът с чистотата. Навред из горите има сметища оставени от дървосекачите (най-обикновено роми), за които горските казват, че няма начин да ги накарат да почистят след себе си. Новият закон за къмпингуването на открито би ударил първо тях, което съответно би се отразило върху произтичащите от работата им финансовите инжекции за партийните каси. (За да го избегнете бихте могли в нарочно постановление да уредите биваците на дървосекачите със статут на къмпинги). Как ще се справите с тези диво къмпингуващи и останалите след десетилетия сеч боклуци из всички гори на България?
  • Навред из страната хора, които аз лично не мога да разбера, изхвърлят битовите си отпадъци „в ничията зона“ между къщите и гората или още по-често наблизо в гората. Това е проблем – много по-голям от този със замърсяването след бивакуване. Ще Ви дам пример. В землището на община Белослав е разположен завод за преработка на ТБО, който поема сметта на Варна и курортните комплекси, като така е използвана само част от капацитетът му. Всички населени места в малката община Белослав (и във всички съседни) са обградени от ясна и все по-набъбваща демаркационна линия от всевъзможни отпадъци. Как ще се справите с това? Повечето кметове са членове на управляващите партии и пазят любовта на електората с безразличие към този проблем.
  • Навред из страната по второстепенните пътища клечат жрици на любовта – изпълняващи дейност извън закона – така и никой от Вас не събра смелост да го регулира този процес. Обитаваните от тях места изобилстват от изхвърлени сред природата употребени презервативи и мокри кърпички (произведени от спайнелейкс – пластамаса), които създават доста по-отвратително усещане от боклуците на къмпингуващите. Ще Ви дам пример. Местността Побити камъни – единствен по рода си на планетата скален феномен е пренаселена от въпросните момичета и отпадъците им, а в същото време и от посетители, често деца, които се чудят на разхвърляните „балончета“. Това кога и как?
  • Загрижеността Ви към природата е доста притеснителна, защото бреговете на морето се „цапат“ с все повече бетон. Вероятно много от диво къмпингуващите са се сетили, че на малкото им останали любими места ще израснат (вече необезпокоявани от палаткаджии) нови комплекси… Това до кога?

През лятото на 2013 г. извървях пеш с раница и палатка на гръб 2000 км. или повече от 2000000 крачки сред нашите планини. Целта ми бе да покажа, че е възможно без дива консумация, човек да общува с околната среда. Исках да докажа безопасността на нашата природа и как ѝ се отразяват порочните практики като сеч и безразборно изхвърляне на отпадъци. Тогава обществения фокус беше върху събарянето на тогавашната власт, но и след това проблеми като тези не са излизали на дневен ред. Вероятно днешната дискусия цели отклоняването на общественото внимание от вземането на нов заем или някой друг пладнешки хайдутлук…

P.S. Към политиците. През онова лято не оставих нито следа след 60 нощи сред природата. Изключително отговорен съм и спазването на законите никога не е стояло като въпрос пред мен, но ако приемете този, автоматично ме превръщате в престъпник. Вие решавате!

  • на картинката – изоставен лагер на дървосекачи…