За книгите

Чарлз Дарвин бил поканен на кораба Бийгъл през 1831 г. от капитан Робърт Фицрой, който като джентълмен имал нужда да контактува с някой подобен на него. Двадесет и три годишният „морски вълк“ бил изключителен поклонник на Библията и непрекъснато търсел доказателства за библейското сътворение. Ето защо той подбрал за свой спътник в петгодишното пътешествие, човек с духовно образование в лицето на младия Дарвин, но скоро останал изключително разочарован, тъй като открил, че изборът му е доста либерален във възгледите си и изобщо не е отдаден на християнството. Какво се е случвало на Бийгъл и след това може да прочетете на много места.

По-интересна е втората поява на Фицрой, макар и индиректна, много години по-късно. През 1859 г. Дарвин неохотно издава „Произход на видовете“. Вероятно е бил наясно с бурята, която отприщва и единствено факта, че вече и друг (Алфред Ръсел Уолъс) е стигнал до подобни изводи, го накарал да пристъпи към публикуване на завършения през 1844 г. труд. Целият тираж бил изчерпан още през първия ден и спорът започнал. Авторът странял от всяка публичност, дори от обсъжданията на труда му, като продължавал да изследва червеите, орхидеите, усещанията на животните и движението на растенията – като във всяко едно достигнал блестящи научни резултати. Смущаващото в книгата най-вече била съвсем леко прозиращата идея, че човекът е резултат от развитието на маймуната. (Дарвин публикува „Произход на човека“ едва през 1871г.) Ето защо съществувала необходимост този въпрос да бъде разискван публично. На 30 юни 1860 г., на заседание на Британската асоциация за развитие на науката в Оксфордския зоологически музей присъствали повече от 1000 души. Като защитник на теорията бил поканен биологът Томас Хъксли, който по-късно бил наричан „булдогът на Дарвин“. Подобно на всяка друга идея (теорията на Дарвин се превръща в доказана „практика“ едва в средата на XX век) и тази имала горещи привърженици и противници, като и двете партии били готови на всичко, за да победят. След изложението на Джон Драйпър озаглавено „Интелектуално развитие на Европа, разгледано с оглед на възгледите на Дарвин“ се изправил да говори епископът на Оксфорт Самуел Уилбърфорс. Той бил добре подготвен от своята вяра, но и от антидарвиниста Ричърд Оуен, който му бил на гости предната вечер. Вероятно за това епископът се обърнал към Хъксли с думите: „Готов ли сте да признаете родството на баба Ви и дядо Ви с маймуните?“ Хъксли отвърнал на предизвикателството с думите, че по-скоро би признал родство с маймуна, отколкото с някой, използващ високия си ранг за неуки бръщолевения на форум, който се предполага да бъде научен. В онова вече далечно време, изреченото от биолога било нечувано оскърбление към човек от ранга на Уилбърфорс. От този миг заседанието се превърнало в битка – шумно надвикване, аргументиране и нападки, които другата страна не слушала, защото била заета със същото. Героят ни Робърт Фицрой бил на това място в качеството си на главен кралски метеоролог, изчакващ реда си за представяне на доклад. Той бил първият назначен на тази длъжност, измислил израза „прогноза за времето“ и бил изключително подиграван, заради неуспехите си в областта. По време на разразилата се буря, Фицрой, който пет години пътува рамо до рамо с Дарвин, който ръководи научна служба и взема отношение по всеки въпрос, бил така да се каже на страната на епископа. Капитанът на Бийгъл ходел из залата с високо вдигнати ръце, в които стояла Библията и викал силно „Книгата, книгата“…

Днес живеем във все същото време. Мнозина са открили своята КНИГА (както и да се казва) и странят от всички останали, които разклащат силната им убеденост. В резултат на това странят и от търсенето на истината, за сметка на диренето на победа обикновено с други, които не искат битка. Четенето на книги дава посоки за размисъл. Съмнението е пътя към истината. Отчаяната убеденост е загуба на време, понякога на целия живот…

P.S. Робърт Фицрой се самоубива пет години по-късно в следствие на перманентна депресия. Може би подтикнат от опасения за загубено време…

Валентин Грандев