Края на пътя

Утрото на 58 -я ден е слънчево и топло. Нямам за къде да бързам. Мога да стигна до края още днес, но съм решил да си доставя удоволствието, да го направя без всякакво напрежение. До Приморско имам около 3 часа. Веднага щом излизам на пътя до мен спира младо момче с голф, но аз малко неучтиво му давам знак да продължава. Трафикът към морето тук не е голям. Сянка няма. Забавлявам се с чоплене на семки от слънчогледове пита, откъсната от безкрайната нива, покрай която вървя.  Нататък Края на пътя

Ден 54-57

След чудесна вечер в къщата на Косьо, се чувствам напълно презареден. Тръгвам късно и съм на ясно, че едва ли ще измина голямо разстояние. Пейзажа не ми предлага нищо ново. Сухо и горещо е. Пресичам полето към Странджа, накуцвайки, с който крак ми е удобно. Вечерта спя близо до с.Голямо Крушево, непосредствено до слънчогледова нива. Нататък Ден 54-57

Ден 51-53

Горещина! Подготвям се за следващия си преход през долината на смъртта :) Когато задуха става по-зле, защото все едно някой включва вентилатора на фурната. Вървя навел глава към асфалта. Опитвам се да игнорирам условията. Три крачки вдишване, две задържане, три издишване и пак две задържане. Притварям очи, колкото да следя маркировката на края на пътя и се опитвам да спя. Получава се. На един завой излязох от пътя:) Нататък Ден 51-53

Ден 49-50

Влизайки в източни Родопи изживявам климатичен, топлинен, културен шок. До края ще ходя предимно по асфалт и това е част от заплануваното приключение. Минавам през куп села, чиито имена и особености едва помня на края на деня. За всички съм атракция. Колите намаляват скоростта си, за да ме огледат по добре. Свирят и махат въпросително. По селата ме питат от къде вървя и аз се старая да не ги плаша особено. Нататък Ден 49-50

Ден 47 (история с щеките)

 

Толкова дълъг и интересен ден, че в записките ми попълни цели 7 страници. След като не открих по никакъв начин пътя, по който трябваше да вървя, продължих към няколко махали, през които някога съм минавал. Шарен нос, Гуна махала едва ли гошорят на някого нещо. До там дори електричеството не е достгнало. След Гуна махала изкачвам нагорнището към с.Бор, където ще нощувам за втори път. Пътеката тръгва широка, но постепенно става трудна. камениста и наклонена. Нататък Ден 47 (история с щеките)

През Родопа

След като се поглезих в Пампорово, за мой късмет стигнах до параклиса, за който писах точно за литургията. Хора, автомобили, изкачили се по мекия път. Свещеникът също пристига с автомобил. Няколко минути след края на литургията, на върха оставам сам. Просвам се на тревата в блажен покой. След час, продължавам към хайдушки поляни. И тук много се е променило. Нататък През Родопа

За билките

Скъпи приятели,

Много харесвам билките и затова сега ще Ви разкажа за тях .

Билката, която пием най –много у дома се казва Мащерка. Обичайно  я берем на една голяма  розова  поляна около село Старосел. Тази година там намерихме гнездо на птичка с яйца в един бодлив храст. В района има и еко- пътека, по която може да минете и ще видите скални манастири и други интересни неща, които няма да издавам :) . Нататък За билките

Знаци

Хижа „Преспа“ събужда у мен спомена на първото ми идване тук. Беше през юни на 1999г. Слязох  от автобуса в село Манастир около 18 часа и имах намерение да спя в местната туристическа спалня, но се оказа, че тя е в ремонт. Попитах няколко души на малкия площад, дали някой не дава квартира, но отговорът беше отрицателен. Нататък Знаци

В Родопа

Моята любима църква

Пътят Смолян-Лъки достига най-високата си точка, разделяйки  рида на Радюва планина  от Преспанския дял на Родопа, към който всъщност принадлежи. На това място се намира любимата ми църква. Още като се изравните с обсерваторията в Рожен, напред по пътя се откроява съвсем правилен объл връх, увенчан с висок кръст. Нататък В Родопа