Рила

Виждайки Мусала  се сещам за една историйка от преди няколко години. Тръгнахме на поход  „по мъжки“ с моя син, който още не беше навършил 6г. Сутринта рано, бяхме единствените туристи на Мусала и когато се нагледахме във всички посоки, бавно продължихме към х. Заврачица, с идеята да спираме често на интересни места. Нататък Рила

Ден 32- 33

Към вр.Орелек. Миналата година открих тази прекрасна „наблюдателница“. Сушата беше довършила и последните водни пари и видимостта беше кристална. На запад се простираха мелнишките пирамиди , пред които се виждаше роженския манастир. По-назад кратерът на Рупите и Огражден. Нататък Ден 32- 33

Ден 31

Вървя на север към Попови ливади. Пак съм в „грешна“ посока, защото маркерът е прокаран в обратната на юг и често се двоумя по кой път да поема. Наоколо е свежо и красиво и често спирам за снимки. След половината на пътя започва разочарованието. Изоставени биваци на дървосекачи от различни години. Лесно може да се разбере, кога са били тук и с какво са се хранили. Защо не ги задължават да почистват след себе си? Нататък Ден 31

Ден 30

След нощ в компанията на вълк виещ към пълната луна, рано към подстъпите за Славянка. Вървейки по асфалта до мен спира автобус и усмихнат човек ме подканя да вляза с „Хайде, колега!“. Оказвам се в компанията на група туристи, вървящи по днешния ми маршрут. Нататък Ден 30

Ден 26-28

През първия ден правя продължително изкачване на стръмната Беласица, от с. Скръд до местността „Щаба“, където разпъвам бивак. Преминавам през няколко климатични пояса, докато стигна до алпийския, така че е интересно, макар и доста трудно. Чувствам се много уморен. Съня не ми стига да отпочина. Слава богу сутрин краката почти не ме болят, за разлика от момента, в който си лягам. Нататък Ден 26-28

Ден 22-25

На края на Осогово се оказа, че планове са едно, а действителността е различна. Един рид или планина, наречена Пиянец  в посока към Влахина планина се оказва непреходима и възможността да попадна в Македония, при опит все пак да вървя на там е голяма. Приемам го напълно спокойно. Граничните полицаи ме уверяват, че първоначалната ми идея Нататък Ден 22-25

Ден 20

Ден за всички,които завиждат:)

Събужда ме дъжд. За 8-ми пореден ден е мокро. Доспивам си, докато спре. После събирам мокра палатка и в поход. Жената,която ми услужи с вода я няма,така че тръгвам с половин литър. Вървя към най-високата махала в селото (Ракиловци). Появява се път,прокаран преди няколко дни от верижна машина. След сутрешния дъжд е кално и се върви трудно по наклона.Забивам  здраво щеките, за да имам опора. Нататък Ден 20

Устойчиво развитие

През по-голямата част от прехода ми в Балкана вървях из сечища. Когато влязох в резерват Пеещи скали, границата му се виждаше толкова ясно. На север от хижа Мазалат се е получило нещо наподобяващо картинг писта с безброй серпентини и тук там останало по някое дърво, като за сянка. Веднага след тази пустош се редят девствените гори на резервата. Нататък Устойчиво развитие

Здравна равносметка

Голямото тичане из Балкана, изпълнено с допълнителни трудности успя да разклати иначе доброто ми здраве.Стара планина винаги ме е респектирала. Някак си не съм се чувствал на място в нея. Нататък Здравна равносметка